Бях на десетина години, когато в училище в часовете по география открих България, една европейска държава, която на картата ми изглеждаше на края на света. Бях поразена от едно нещо за нейната икономика: учих, че голяма част от нея се базира на отглеждането на рози. Когато чувах да се говори за България, фантазията ме караше да си представям широки поля с цветя и аромат, за които само мечтаех и никога не бих виждала.
По случайност синът ми срещна Аделина и след това, благодарение на брака им, успях да кацна точно в София. Какво веднага ме порази в тази голяма столица? Разбира се, зеленината на градските паркове, дърветата и цветните лехи, които бяха неразделна част от града. Дърветата бяха едно с къщите, сградите, улиците и площадите. Навсякъде градини, оживени от деца и хора от
всички възрасти. Върнах се в България 3 пъти и я прекосих до Черно море. По време на пътуването ме поразиха просторните поля: нежни склонове, докъдето ти стига погледа. Спрях да посетя няколко манастира, перли сред древни гори.
Поразиха ме пътищата извън града, покрай които растяха орехови дървета и по които хора с каручки, теглени от кон, събираха плодовете. Гледка от миналото, за щастие запазена, според мен. И Черно море… Посетих стария Несебър, добре съхранено приказно място.
Може би се чудите защо толкова подчертах природата на България. Преподавах дълги години и когато се пенсионирах, станах доброволка в екологична организация, върнах се на училище с децата, за да предам любовта им към това прекрасно творение, често съсипвано.

С радост ви изпращам моето послание: пазете и подобрявайте естествената красота, която имате. Тя не изисква много работа, само трябва да бъде пазена.

Да живее България!
Марина

P.S. Никога не съм се връщала от вашата страна без сапуни с аромат на рози.