Памела Делла Тофола е от Триест, живее в София от шестнадесет години. Тук са родени нейните деца, тук изгражда своя живот и своя дом. Преподава италиански език в Италианския културен институт. Една сензитивна жена, която успява дълбоко да опознае българската култура. За която говори с истинска обич.

Бяхме осем години в Москва преди да дойдем в България. Съпругът ми работи за УниКредит Груп. Запознахме се в Москва, и двамата бяхме там на работа. Една може би малко екзотична история – обикновено италианците в Москва се женят за рускини. А той, италианец, се ожени за една италианка в Москва, освен всичко дребничка, при тази панорама от красиви руси момичета с дълги крака. После той беше преместен тук, аз оставих работата си… и това беше идеалният момент да дам на света две деца.

Животът на изгнаник не е за всички, имам много приятелки, които не успяха да се адаптират. Трябва да имаш дух за приспособяване, за приключения, трябва да обичаш промените. Аз лично винаги съм била привлечена от промените, от трудностите. Изучавах чужди езици, поради което бях вече отворена към другите страни, към другите народи. Пътувах много, за да уча, докато бях в университета, учих в Париж, в Москва. После се установих в Москва и работих за едно италианско консултантско студио, асистиращо на италианските фирми, които инвестираха в Русия. Често имахме делегации, журналисти. Един от тях един ден ме попита: „Какво е за теб Москва?“. И аз, импулсивно, без да се замисля, отговорих: дом. А после, като размислих, се запитах – ама как така дом? Моят дом би трябвало да е Италия, Триест. Всъщност това мога да кажа сега за София. Днес София е моят дом. Защото домът е там, където ти решиш да го създадеш. Нашият живот на изгнаници винаги включва преместване, но заради нашите деца решихме да се определим. Най-вече, за да не ги караме да изживяват травмите на преместването, да сменят приятелите си, средата си. В крайна сметка изборът да живеем в чужбина е наш, този начин на живот го избрахме ние, не те.    

В София сме от шестнадесет години. Децата са родени тук. Оженихме се официално, когато пристигнахме тук, в резиденцията на италианското посолство, с една красива церемония и фантастична атмосфера! В България си създадохме наш кръг от приятели, наши навици. Както нашите деца, така и всички ние говорим български. Мисля, че това е фундаментално за този, който живее в чужда страна. Говоренето на езика на мястото, в което си, прави живота ти много по-лесен. Научаваш го много по-бързо, защото заобикалящата те среда те стимулира постоянно. Разбира се, необходимо е малко усилие, но после ти помага много. Ще дам един пример: аз родих две деца в български болници, с български лекари, български сестри – трябва да си в състояние да общуваш. Отгледах две деца – педиатри, училища, приятели. За децата беше естествено, нашата детегледачка беше българка. Сега говорят три езика: вкъщи говорим на италиански, с гувернантките говореха на български, и английски, защото учат в интернационалното англо-американско училище. И учат испански и китайски. За мен беше много по-трудно да науча руски език, като първи славянски език, беше наистина тежко. С българския по-малко, но въпреки това е необходимо голямо посвещаване, това е един различен език. В университета учих и психопедагогика на чуждите езици. Сега съм преподавател в Италианския културен институт, той е най-важното средство за разпространяване на италианския език в България, като всички италиански културни институти по света, които имат точно тази мисия: да разпространят италианската култура и италианския език, първият инструмент, чрез който се привлича вниманието на един народ към друг, основата на нови търговски и икономически контакти. Ако нямаш нужда от езиковото посредничество на преводач, вървиш направо, чувстваш се много по-сигурен. Човекът отсреща разбира, че ти си вложил усилия, за да се доближиш до него. Самото владеене на езика показва, че го уважаваш, че се интересуваш от този свят, че си отворен.  За това аз намирам за незаменимо да говориш езика на мястото, в което живееш – демонстрираш на страната, че не си един затворен гост, а искаш да се асимилираш. Аз преподавам, но и научавам много от лекциите, които водя, защото е един взаимен обмен.

Тук се чувствам чудесно, това е една приветлива и много лесна страна. Още повече, че като италианец се радваш на популярност априори. Ако си открит човек, отворен за нови контакти, е много, много лесно да намериш приятели, дори в сравнение с предишния ми опит в Русия. Това са два напълно различни народа. Тук беше много лесно, хората са непринудени, по-малко студени, по-малко затворени. С руснаците сме много различни като култура, като навици. С българите споделяме общ вкус към общуването.

Храната? Българските зеленчуци нямат аналог. Толкова добри сезонни плодове и зеленчуци не можеш да намериш никъде. В Италия не можеш да намериш вкуса на българските череши, на българските домати, на българските краставици. Чушките ми напомням моя първи досег до България, дойдох за първи път в началото на ноември 2001 г. и си спомням миризмата на печени чушки из цяла София. Днес вече не толкова много, както тогава. Но тогава, всеки път, когато идваше есента, се усещаше по всички улици, даже в центъра, миризмата на печени чушки, излизаща през прозорците. В началото ме дразнеше, сега ми харесва да усещам този аромат на чушки, но киселото зеле все още не мога да го оценя!!! Освен това има несравними ястия, като тараторът. Моите деца го обожават, но за Италия е едно немислимо съчетание: кисело мляко, краставици, чесън … Защото за нас йогуртът по правило е сладък.

Италианците, които решат да дойдат тук, няма да имат никакъв проблем да се адаптират. Страната е много дружелюбна, климатът много прилича на този в Северна Италия, когато говорим за София. Има климатични области за всички. И както всички знаят, е много по-евтино, отколкото в Италия, това също е предимство. Знам, че съществува тази тенденция за миграция, особено сред пенсионерите, които се местят в България точно поради тези съображения. Ако човек дойде по работа, страната все още има някои трудности. Липсват някои гаранции на права, на закони, не е толкова райско. Италианското общество е доста богато. Има италиански предприемачи, много способни, които увеличиха успеха си тук, в България. Има Конфиндустрия, която обединява предприемачите и освен икономически събития организира събития за социализация. И разбира се, посолството на Италия и Италианският културен институт са опорната точка, около която се движи италианската общност. Има и много туристи, и много студенти, които идват по Еразмус. Сред имигрантите циркулира една шега, която казва, че когато споменеш София и си чужденец, плачеш два пъти. Първият път плачеш, когато ти кажат, че те изпращат в София. И вторият път, когато ти кажат, че трябва да я оставиш, за да отидеш на ново място. Много е хубава и е много вярна.