Със сигурност намерих много вдъхновение в България! За първи път я посетих през юли 2018 г. по чист чист късмет. Съпругът ми и аз искахме да пътуваме някъде, където той да кара колело, а аз да снимам. В Сидни се знае много малко за България и приятелите ни бяха изненадани от решението ни да я посетим. Но след това първо удивително посещение от 2 седмици отчаяно исках да дойда отново и да прекарам по-дълго време в България. Идвайки от слънчева, гореща Австралия, имах и желание да изживея студ, зима в снега. Така се върнах отново за 5 седмици през януари / февруари тази година и не останах разочарована!

Първото ми впечатление от България беше ЛЮБОВ от пръв поглед. Обичам домашната храна, киселото мляко, колбасите, планините, големите градове и малките села, но най-вече обичам хората. Гостоприемството и добротата им към мен бяха завладяващи. Навсякъде, където отидех, хората ми даваха подаръци, дадоха ми своето време и любезно ме оставиха да ги снимам. Имах изключителен късмет да намеря прекрасен гид, който стана мой добър приятел, Иво. Чрез неговия превод успях да прекарвам време в слушане на истории от най-различни хора. Харесва ми, че българската култура е много свежа и жива сред населението. Харесва ми, че мюсюлманските, православните и циганските общности се смесват и съжителстват.

Когато посетих България през юли, отидох в музеите на културата в Пловдив и София, където видях първите кукерски костюми и традиционни носии. Бях хипнотизирана и знаех, че трябва да се върна, за да се опитам да разбера тези традиции. Така през януари и февруари с помощта на Иво успях да се насладя на кукерските фестивали в Разлог в циганския квартал, а също и на огромния фестивал в Перник. Намерих традициите, вярванията и празненствата, свързани с кукерите, абсолютно заклинателни. Да видя мъже, облечени в такива диви костюми, които предизвикват митичните същества, беше нещо, което никога не съм виждала през живота си. Тази дивотия контрастираше с красотата на традиционното женско облекло. Насред кукерските тържества чувствах, че мога да бъда стотици години назад във времето. Местните жители на България ми показаха колко важни са традициите за укрепване на връзките в общността. Това е страна, в която все още е обичайно да се видят хора от различни възрастови групи да оценяват нещо заедно и да си общуват.

Докато пътувах и снимах из България с Иво, разбрах също, че най-ценният подарък, който мога да дам на някого, е да отделя време наистина да изслушам историята му. Всеки има история за разказване и аз искам да я чуя. Надявам се, че моите фотографии от България представят дълбоката обич, която изпитвам към българския народ, когото срещнах. Надявам се, че снимките изобразяват грандиозната дива природа в сърцето на кукерите!