Станимир Георгиев Минев е роден на 13 април 1968 г. в гр. Бобов дол. От 1971 г. до 1982 г. живее в село Професор Иширково, община Силистра, където прави и първите стъпки по народни танци под ръководството на хореографа Стоил Енчев. Воден от любовта към танцовото изкуство, през 1982 г. решава да превърне хобито в професия. Следват пет години обучение в Държавно Хореографско Училище в София. След отбиване на военната служба от 1990 г. до 1997 г. работи като артист в ДАНПТ ВАРНА и ДАНПТ ДОБРУДЖА. През 1993 г. създава детска танцова школа в гр. Генерал Тошево. От 1997 г. до днес живее в Милано.

В началото на 1997 г. реших да напусна България. Нямах намерение да оставам далеч от родината приятелите и семейството. Тръгнах с едничката цел да поработя в чужбина, да спестя пари за костюми и да облека децата от школата по танци. Годините бяха трудни, беше ми съвестно да искам пари от родителите, някои от тях вече се лишаваха, за да може децата им да танцуват, от държавата помощ никаква и всичко се правеше на възрожденския принцип. Прекрасни хора и прекрасни деца! С професията, която имах, не можех да се надявам на някаква реализация в чужбина. Имах братовчед, който от години живееше със семейството си в Милано и аз тръгнах за Милано. Братовчед ми ми помогна, спечелих и парите, заради които бях тръгнал на гурбет, но вече нямаше кого да обличам и аз си останах в Милано. Беше травмиращо и болезнено изживяване. Да видиш как целият ти съзнателен живот до този момент се превръща в пушек, да приемеш факта, че няма повече да правиш това, което обичаш и за което си се готвил години, жертвайки време, здраве и пари, е изживяване, което не пожелавам на никого.

Минаха години. В разговор с мой познат се роди идеята да опитаме да създадем в Милано група по български народни танци. Остана само опит. Не се получи. След година втори опит, този път успешен. Група “Нашенци”. Малко по малко от шепа ентусиасти, за три години станахме трийсетина. От лесните хорца, преминахме към по-сложните хореографски композиции. Закупихме си сценични костюми, започнахме да правим представления. “Много хубаво не е на хубаво” казват възрастните хора. Та така се случи и при нас. Неприятна история, от която би се родило много интересно четиво. Споменавам този факт, само защото е свързан с раждането на “Фолклорна Работилница РИТМИКА”. Двайсетина единомислещи решихме да започнем от начало. Регистрирахме “Българска асоциация за културен обмен” и създадохме “РИТМИКА”.

От пепелището на старото се роди новата формация. Затова и за символ на новосъздадената асоциация си избрахме птицата Феникс, за да ни напомня от къде сме тръгнали и да не забравяме случилото се, за да не допуснем отново да се случи. РИТМИКА пък символизира ритъмът, който ни обединява, когато танцуваме и ни кара да се чувстваме едно цяло, кара сърцата ни да пулсират в унисон, въпреки че сме различни по възраст, образование и интереси. На първо място поставяме забавлението, удоволствието от това, което правим, затова е РАБОТИЛНИЦА – лаборатория, забъркваме един коктейл от танци, музика, песни и настроение, придружени от доста труд, пот и лишения, но резултатът си струва.

Съществуваме едва от две години, но вече се радваме на доста солидна концертна дейност. Наред с изявите ни по покана на различни асоциации и институции сме горди с двата концерта, организирани от нас и с основно наше участие. Участвахме и в телевизионното предаване “Cantando Ballando”, посветено на националния празник на България трети март през 2017 г. Представихме нашите танци и песни, показахме красотата на нашите национали костюми и запознахме зрителите с някои от тайните на българската кухня. За първи път Българска формация стъпи в снимачно студио на италиански национален канал, ефирно време 40/50 минути. Ако това не е атестат за качество, здраве му кажи.

Но за да се случи всичко това, трябва много труд и себераздаване. Провеждаме по три репетиции на седмица. Една част са посветени на създаването на хореографски композиции за сценичните ни изяви, а други – за заучаване на фолклорни хора. Според танцувалните умения пък са диференцирани на репетиции за начинаещи и за напреднали. Стремим се да дадем възможност на всеки, който иска да се докосне до нашия фолклор, да се присъедини към нас. Добре са дошли всички, вратите ни са отворени в буквалния и в преносния смисъл. Без значение на възраст, умения или националност. Шегувайки се, понякога казвам, че все още не се е родил човекът, на когото ще откажа да преподавам. Доставя ми удоволствие, чувствам се реализиран, прави ме щастлив. Това е танцът за мен – начин на живот. Трудно ще изпиташ по силно и приятно чувство от това, което чувствам, когато след добре преминал концерт или репетиция погледна в очите на моите момичета и момчета и усетя гордостта, задоволството, щастието, бликащи от тях. Неописуемо е. А когато пък танцьорите са и деца, магията е пълна.

Вече втора година съвместно с Неделно училище П. Яворов в Милано организираме и занимания по български народни танци и за най-малките. Въпреки, че все още малчуганите показват наученото само на мероприятия и празници, организирани от училището и насочени към посещаващите го, започнахме да създаваме гардероб и за тях. Не е далеч и моментът, когато ще покажем наученото и пред широката публика. Опитваме се да им дадем същата възможност, каквато имат техните връстници в България или сме имали ние, възрастните, преди да емигрираме. Трудничко е, но мечтите са за това, за да ги осъществяваш.