Как реши да се върнеш и да потърсиш българските си корени?

Изборът ми беше умишлен акт на дълъг размисъл. Аз съм от български произход по майчина линия и затова в детството си имах постоянни моменти на близост с българската култура от времето преди режима, в които майка ми ме насърчаваше да участвам, въпреки че през тези години контактите със семейството, останало затворено в България, бяха прекъснати и не винаги лесни.

Внук си на Васил Радославов (1854-1929), който три пъти е премиер на България – след абдикацията на Александър I Батенберг и през Първата световна война. Чувстваш ли се свързан с историята, настоящето и бъдещето на България?

Чувствам се наясно и отговорен за политическото и културно наследство на един български клон на моето семейство, който в продължение на три десетилетия е сред ръководните семейства на България, която след 500 години османско владичество, си възвръща свободата през 1878 г. и започва отново да прави първите си несигурни стъпки в един сложен и нестабилен геополитически контекст на Балканите и Европа. Освен Радославов, и прадядото Тодор Джебаров е видна фигура в българската история и е бил член на първото Учредително събрание на новороденото Княжество България, което печели своята независимост едва през 1908 г. Той е предложил преместването на столицата на България от Велико Търново в София.

Веднага след събитията от 1989 г., които върнаха България обратно на пътя на демокрацията, аз си обещах да възобновя контактите със семейството, останало в България, и да подкрепя България по пътя й по различни начини както в света на културата, така и в международните отношения, както в професионален, така и в предприемачески план. Затова поисках и получих българско гражданство. След почти 20 години, през които посещавам България, и малко по-малко, откакто се заселих в София, съм доволен от постигнатите резултати в професионален план, но не и в институционален. И за в бъдеще оставам с открито сърце и съм готов да помагам както на България, така и на Италия.

Бил си успешен консултант в Париж и в Генуа, а сега – в София. През последните години много италиански предприемачи откриха фирми в България. Кои са причините?

Идването на италиански предприемачи в България не е ново: италианският дух винаги е бил насочен навън и готов да мигрира, за да се възползва от нови възможности и да завладее нови пазари. По-специално за България основните причини за италианските компании са икономическите, произтичащи от намаленото данъчно облагане и ниските производствени разходи. Има и големи италиански компании, които са тук, за да участват в покани за представяне на предложения по европейски програми или да управляват от България моста към други страни извън ЕС. Със сигурност България, в контекста на Европа, разполага с интересни предложения за привличане на чуждестранни инвестиции.

Пътуваш много често между Италия и България. Как се промениха София и Милано през последните 10 години?

София на практика се възстанови от архитектурната, социална и икономическа деградация и се превърна в космополитен град. Новото летище, трите линии на метрото, непрекъснатото разширяване на градоустройствения план и лекотата на пътуване с нискотарифни полети насърчиха тази промяна. Трансформацията все още е в ход и се ускорява, а условията са отлични: хората са приветливи, почти несъществуваща микро престъпност, здрава младеж и почти неограничени зелени пространства навсякъде. За привличането на младите хора, нощният живот е достъпен на ниска цена и културата е навсякъде в столицата, особено музиката.

Милано винаги е Милано – символ на модата, дизайна и добрия вкус. Моето впечатление е, че Милано, за разлика от по-голямата част на Италия, успя да запази водещата си роля и да я укрепи през последните години. В Милано винаги имаш впечатлението, че нещо „ври в тенджерата“ и че си в центъра на важен възел на европейската и световната култура и икономика.

Отвори и менажираше три италиански ресторанта в София. Имаш ли нови проекти в ресторантьорската индустрия? Къде е по-лесно да се управлява ресторант – в България или в Италия?

В София имах само един ресторант в продължение на три години, Барбароса; другите два бяха кратки фатални пожари, угаснали няколко месеца след раждането си поради неблагоприятната бизнес среда. Барбароса през първите две години се превърна в един от най-популярните ресторанти в София. Нашите клиенти бяха българската средна класа, която пътува до Италия и знае какво да търси, преобладаваха интелектуалците, професионалистите от всеки сектор, имигранти и хора от посолството. Това приключение свърши и сега отворих ресторант в Генуа, разбира се, със същия готвач –  Марко Гаргиоло. Причината е, че вероятно подготвям завръщането си в Италия.

По отношение на това къде е по-лесно да се управлява ресторант, отговорът ми е: в Италия.

Тук в България не съществуват достатъчно гаранции за добро управление на дружествата, както в закона, така и в бюрокрацията и в контролните органи. Капитализмът все още е в началото и показва повече своите дефекти, отколкото своите предимства. Този аспект е разбираем и с течение на времето средата ще се подобри!

Искам да кажа нещо и за българската кухня, която е в пълното си възстановяване: все повече забравя периода на социалистическите столове и възвръща най-добрите си рецепти и традиции от времето преди режима.