Свещеник Стефан Димитров е една много важна фигура за всички българи и християни в Милано – той е свещеникът на българската православна църква в града. Роден е през 1982 г., до първи клас израства в Русия. Има бакалавърска и магистърска степен по Теология от СУ „Св. Климент Охридски“, две кратки езикови специализации в Италия и в Германия. Женен е и има едно дете.

Каква е историята на Вашето идване в Българската църква в Милано?

Пристигнах в Милано в самия край на 2014г. с благословението на Негово Високопреосвещенство, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. Преди да  дойда тук, бях ефимерий (служещ свещеник) в параклиса на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Отговарях за провеждането на богослуженията и духовното обгрижване на студентите и преподавателите в състава на факултета. Веднъж, за Възкресение Христово, служих в Милано – това беше в началото на 2014г. След това бях поканен отново от настоятелството на църковната ни община за Димитровден на 26-ти октомври и официално бях назначен на 1-ви декември същата година. Така вече четвърта година.

Много ли са българите и другите православни поклонници в храма?

В самото начало започнахме точно трима души – певецът и църковен настоятел г-н Николай Граминов, мое смирение (надявам се) и една дама – бесарабска българка, която и до ден днешен си е с нас. Беше изключително трудно, защото свещеникът преди мен вече си беше заминал за България и имаше празнота от няколко месеца. Той беше направил не малко за тази община, но тези няколко месеца „пауза“ в богослужението, се оказаха твърде много. Както знаем, трудно се гради и лесно се разваля. Това, което той беше съградил за 7 години, трябваше да бъде започнато практически отначало. Сами разбирате на фона на тези хиляди българи, които живеят в Милано и околностите, колко „много“ са трима души. Близо четири години по-късно, с общите усилия на благоукрасителите и църковното настоятелство, можем да се похвалим, че храмът ни вече ежеседмично е пълен с истински членове на живата ни енория. Те са и от Милано, и от градчета около града. Идват хора дори  от Комо. Имаме студенти, хора в активна трудова възраст, както и такива, които имат сериозен житейски опит и се учим от тях. Нямаме италианци, които да са станали православни, с изключение на едно момиче от Южна Италия, но тя вече беше православна, когато дойде за първи път. Иначе можем да се похвалим и с деца на енорията – т.е. семейства венчани при нас, които вече имат и деца, кръстени в нашия храм.

Поддържате ли връзки с католическите свещеници на града и другите православни църкви?

В служението ми е включено, разбира се, и да поддържам повече от добри контакти с Католическата църква. Както знаем, ние се ползваме от неин храм и винаги сме канени като общност и като гости на различни мероприятия, организирани от нея. Поддържаме прекрасни отношения и се радваме на много добро и най-важното – искрено приятелство между нас. Що се отнася до останалите православни църкви, мога да ви споделя радостта си, че отношенията ни с тях са изключително братски и това включва общи богослужения, особено в периода на Велики пости, в който период вече за трета година бяхме и ние участници и домакини. Най-тесни връзки поддържаме с Руската църква – Московска Патриаршия, Вселенска Патриаршия и Румънска Патриаршия. В това число имаме общи празнични богослужения и поклоннически пътувания до различни свети места из Италия.

Как се чувства един православен свещеник в Милано?

Милано е огромен град, с най-различни култури. Истинско предизвикателство е за християните да съхранят себе си като такива от всичко, което предлага животът. Нормално е в такъв Мегаполис да има и добри и още по-добри събития, но и много изкушения. В тази връзка, моето служение е на повече от един фронт – чисто пастирско от една страна, но от друга църквата ни е като мост между държавите и малко или много напомня на всички ни за нашата родна страна. Служението в чужбина е много различно от това в България. Не е лесно, но е много благодатно. Това не се отнася само за мен, но съм сигурен, че и за много от другите наши свещеници по света.

Връщате ли се често в България?

Всяка година се прибираме със семейството ми поне за 10 дни. Служението ми и ангажиментите ни в Италия не позволяват за по дълго време да отсъстваме.

Къде обичате да почивате със семейството?

Имам един син. С него и с презвитерата ми (съпругата на свещеника се нарича така), обичаме, когато е възможно да пътуваме из страната. Последния път бяхме в Бари, заедно с Руската църква на поклонение при мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Иначе почивка като такава, обикновено вкъщи и в България.