Кармела е родена в Сицилия през февруари 1959г. Завършва Техническия институт „Галилео Галилей“, омъжва се за Маурицио Ферери, неин приятел от училище и партньор за цял живот, има две деца: Агостино и Масимо. Става мениджър на керамично студио, заема се с политическа и синдикална дейност към Италианската генерална конфедерация на труда. Посвещава се на доброволчество в някои асоциации (WWF, Federconsumatori). От няколко години живее в София.

Как реши да живееш в България?

Живях голяма част от живота си далеч от моя съпруг, който се влюби в България и й отдаде много енергия и средства още отдавна, преди почти тридесет години. Винаги съм била привързана към родната си земя, въпреки всичко… Освен това работата ми заемаше голяма част от моето ежедневие, заедно с моите хобита – кино, театър, фитнес, доброволчество. С други думи, един пълен живот, който не ми позволяваше да се чувствам сама. И така моят съпруг живееше в София, а аз в Сицилия. Виждахме се много често, той идваше периодично. Годините минаваха, децата ни пораснаха, завършиха образованието си, направиха своите житейски избори. Започнах да предусещам едно чувство на празнота, а чувството за празнота полека лека се превръщаше в чувство на самота. Живеех в една твърде голяма къща само за мен, започнах да усещам едно чувство на безпокойство, започнах да разбирам, че ми липсва моят другар в живота. Омъжих се през 1978г., Маурицио е за мен наистина патньор за цял живот. За мен да съм с него е толкова хубаво, както когато бяхме още гаджета – все още вълнувам, когато го чакам да се върне… С други думи, ЛЮБОВТА ме накара да избера да дойда в България. Познавах местата (бях идвала няколко пъти за кратко), но все пак преди да се преместя окончателно, идвах за по-дълги периоди и пак се връщах в Сицилия … Невероятно е, но е истина, когато самолетът наближаваше София, разпознавах местата, започвах да имам усещането, че се връщам вкъщи… Да, вкъщи!!!

Как се чувстваш в София?

Започнах да се чувствам в София като у дома си. Чувствам се много добре. Българите за любезни и отзивчиви. Когато разберат, че съм италианка, се опитват да ми помогнат по всякакъв начин. Свикнах с температурата, която мислех, че ще е пречка за моето оставане, обожавам снежните пейзажи и да стоя на топло с българската ми котка в скута ми, докато навън са – 10°… Следя инициативите на Италианския културен институт, участвам в много събития. Ходя с удоволствие на Опера и на концерти в Националния дворец на културата. Ако човек иска, може наистина да излиза всяка вечер и да вижда нещо интересно, София е една столица, която предлага много.

Виждаш ли разлики между българската и италианската култура, например във възпитанието на децата, грижата за възрастните и т.н.?

Да, виждам много разлики. За децата, мисля, че разбрах, че в България се стараят да ги направят самостоятелни по-отрано, в Италия майките продължават да смятат за малки дори деца на по 50 години … Разбира се, виждам и други разлики, в начина на обличане, в прическите …

В кошниците за пазаруване …

В начина на работа …

В уменията на занаятчиите.

В начина на строеж и обзавеждане на къщите.

В качеството на продуктите.

В разглеждането на въпроса да бъдеш и да изглеждаш.

В оценяването на формата и съдържанието.

Да, много разлики, но мисля, че е нормално – ние сме народи с различна култура, история, климат …

Различието е богатство и възможност.

А храната?

Щом съм още жива… значи, че се храня!!! Шегата настрана, да не забравяме, че сме вносители на италиански продукти… Аз ям прясна биволска моцарела, използвам превъзходен зехтин, пармиджано реджано, маслини, месо, домати и много други продукти Made In Italy. В София купувам мляко, зеленчуци, плодове и всички останали неща, които не внасяме. И трябва да кажа, че намирам много добри продукти. Българската кухня е проста и не е богата. Използвате аромати, които понякога не ми харесват, но си давам сметка, че е само въпрос на навик.

Ти менажираш във Facebook страницата на Асоциация „България-Италия“. Колко италианци са нейни последователи? Асоциацията наскоро започна да прави първите си крачки, смятате ли да организирате инициативи в подкрепа на италианците? Какво още може да се направи?

Нашата Общност е новородена. Страницата във Facebook има 777 членове. Започваме да правим първите стъпки, но не е толкова просто. Търсим седалище, което може да стане място за срещи и представителен адрес. За сега се срещаме, където можем, често около маса, подредена по италиански. Прекрасно е да чуваш много различни диалекти, да спориш, да споделяш преживявания, да обменяш рецепти… Имаме идея за много инициативи и със сигурност полека лека ще успеем да ги реализираме. Трябва да подчертая, че общността е италиано-българска, имам и много членове българи. Една от нашите основни цели е интеграцията и културния обмен.

Оставяш в Италия голямата си страст към керамиката. Мислиш ли, че във времето ще можеш да реализираш и в София това свое изкуство?

След съпруга ми, керамиката е за мен една безгранична любов. Срещнах се с керамиката почти по случайност и се влюбих истински. Едно от нещата, които си спомням с най-голямо удоволствие, е посещението ми в музея на керамиката във Фаенца. Да докосвам теракотата е за мен едно прекрасно усещане. За да продължа да се занимавам с керамика са необходими съоръжения, материали, лаборатория. Не е просто. Достатъчно е да си помислиш, че керамиката се пече при 980°, а глината при 1000°. Освен това аз умея да използвам само италианските бои и глазури. Така че, когато избрах да дойда да живея в София, аз се сбогувах с керамиката. Имам моите снимки, гледам ги. Понякога си мечтая да съм в моята лаборатория заедно с любимите ми сътруднички, с които имах прекрасни взаимоотношения. Но направих една изложба на керамика в София –  през 2016г., в Етнографския музей! Други времена, нещата се променят и трябва да се адаптираме към новостите.