Маурицио Пироло, носител на престижната награда “Златна ножица“ и един от най-известните милански коафьори, преди десет години решава да се премести в София. Отваря собствен салон и за съвсем кратко време става люмимият коафьор на българските звезди. Маури, както му казват всички, е работил за модни ревюта на Фере, Долче и Габана, Гучи, Валентино, обучил е фризьори в повече от 38 страни. Ето какво ни каза в своя салон, носещ атмосферата на Италия, на бул. „Цар Освободител.“

Защо избра София?

София се появи като интересна възможност в един важен момент от моя живот.

Какво ти харесва в София?

София ми харесва, защото е с човешки мащаби и в нея се живее добре. Виждам възможности за развитие, виждам движение и мисля, че ще има добри резултати в бъдещето. София ти дава възможност да се развиваш, липсва й само организация. Но липсва и френетичното темпо на Милано (и това е позитивно).

Можеш ли да сравниш двата града от професионална гледна точка?

Както казах, липсата на организация в София създава малки проблеми, но виждам че започва да се адаптира към европейския ритъм. В Милано работата, която се осъществява, води до едно обезличаване на хората. Ритъмът е френетичен, дава възможност за добри резултати, но не отчита отделния индивид.

Връщаш ли се често в Италия?

В Италия е родното ми семейство и се връщам специално, за да ги посетя. Не ми липсва Италия, защото в една столица като София съществуват всички възможности на европейските столици.

Любимото ти място в София?

София е голям град, харесва ми да се разхождам в центъра, където се усеща полъха на историята. Обичам да се разхождам по жълтите павета, приютили нашата царица, когато се е омъжила. Харесва ми да разглеждам сградите на София. Малко ми напомнят на Милано и ме карат да се чувствам у дома си.

Как се чувстваш с хората тук?

Хората са вежливи и малко ми напомнят на хората от нашия юг – на първо място се слага това да си добре, а след това работата. Но го има и целият професионален свят.

Намери ли приятели?

Да, приятелството тук е важно. Затова се чувствам добре. Професията ме интересува, но сега повече ме интересува моето качество на живот. На моите шейсет години съм достигнал до извода, че спокойният живот е по-важен. Не ми липсва професионална амбиция, да се обновявам … но всичко със спокойствие.